Аман от аматьорщина и популизъм!

За какво е министърът, след като анализ на спорта прави Бербатов?

Българският спорт е жив! Но българският спорт има нужда от по-сериозна подкрепа! Вместо това българският спорт отново стана жертва на аматьорщина и популизъм…

Преди дни съветникът на временния премиер Андрей Гюров – Димитър Бербатов гръмко обяви анализа си за състоянието на спорта ни, направен след анкета със спортните федерации.

Анализът може и да не помага особено, но поне не пречи. Бербо отметна малко работа, макар и със съмнителен резултат. Защото на въпросите във въпросната анкета може да отговори от името на федерациите всеки, който малко от малко се е занимавал със спорт у нас. Освен това – подробен анализ се прави в условията на диалог, а не онлайн. Диалог със спортните хора нямаше, само менторски наставления.

Но харесван или отричан, трябва да се признае – Бербатов все пак свърши някаква работа.

Ако на Андрей Гюров обаче му е бил нужен анализ за състоянието на българския спорт, да го беше възложил на спортния си министър. Защото подобен анализ трябва да се прави именно от него. За нещастие към момента министър е отличният автомобилен пилот, но слаб администратор Димитър Илиев със заместничка спорната Даниела Дашева. За съжаление те доказаха и в предишния си мандат, че от спорт не разбират. Та се наложи Димитър Бербатов да прави анализи, за да се отчете дейност в сектора. Нещо повече – самият Бербатов призна, че бил първи избор за спортен министър, с което допълнително унижи Илиев, съгласил се да заеме поста от резервната скамейка.

А Димитър Илиев имаше възможност да направи анализ и дългогодишна стратегия, когато беше редовен министър. Но сътвори такъв документ, че се наложи бившият спортен министър Красен Кралев половин час да обяснява в Парламента колко несъстоятелен е той, в следствие на което стратегията беше отхвърлена с огромно мнозинство.

Странен е и овчият възторг, с който част от ръководителите на федерации, а и журналистите, приемат сътворения от Димитър Бербатов анализ. Анализ, в който просто са обобщени всеизвестни факти. Ясно е, че на българския спорт му е нужно по-сериозно финансиране, инвестиции в инфраструктура. Но не в големи зали, които се превръщат в паметници и са непосилни за клубовете, а гълтат огромни средства. А в тренировъчна инфраструктура. Защото колко представителни събития са се провели през последните години в Русе или Шумен, например?

И не на последно място е спортна наука, защото треньорите ни все повече изостават от световните тенденции. И тук някъде се губи ролята на Национална спортна академия „Васил Левски“, която трябва да се грижи именно за това.

Предложените от Бербатов данъчни облекчения няма как да сработят у нас. Те може да се случат в държави с прогресивно данъчно облагане, но не и при плосък данък, какъвто има в България.

В крайна сметка резултатите в спорта имат две основни измерения – медали от големи първенства и здрава нация.

Ако ще се грижим за здравето, трябва да се заложи на масовите, най-вече колективни спортове, в които, с изключение на волейбола, нямаме шансове за призови класирания, но увличат много деца. Такива са футбол (напълно изоставен от държавата), баскетбол, хандбал, а е важно да не загубим и волейбола. Такъв проект имаше изготвен още през 2019 г. И не е нужно да се открива топлата вода. Просто трябва да се надгражда над вече готовото.

Ако ще се гонят медали, държавата трябва да приоритизира спортовете, в които имаме шансове да ги печелим. Както направи Красен Кралев, в резултат на което последните Олимпийски игри в Токио и Париж бяха най-успешните в новата ни история. И който обясняваше това в последния мандат на Парламента, но без да има кой да го чуе.

И в крайна сметка на финала на отиващото си служебно правителство, спортът получи популизъм, граничещ с аматьорщина, анализ, обобщаващ всеизвестни факти и нищо реално като действия и политика!

И се получи нещо като нищо…